ДАРБИ - Национална викторина на английски език

Хуманитарните науки могат да бъдат използвани, за да се осъзнае миналото, създало настоящето. Културата, която имаме е формирана от миналото. Факти, открития и литература отпреди хиляди години са повлияли на днешния свят. Познаването на това минало може да позволи на хората да разберат настоящето; познаването на това как сме стигнали до нашето настояще би ни помогнало да общуваме и за в бъдеще.

Изучавайки хуманитарни науки човек може да осъзнае различията в интерпретациите на живота и историята. Изучаването на исторически факти помага да бъде разбрана например литературата от миналото. Също с изучаването на история и религия може да бъде проследено как Ислямът се е развил и какво представлява той в действителност. Това е само един пример за това как изчерпателното обучение по хуманитарни науки може да бъде използвано в разбирането на света и позволява да се общува безпристрастно и интелигентно с хората по света.

Хуманитарните науки не са просто част от учебната програма. Изучаването им помага на човек да се вглежда в развитието на миналото и да разбира влиянието му върху днешния свят. Хуманитарните науки позволяват на хората от различни култури да общуват помежду си и да разбират тяхното понякога общо минало, но с настоящите му различия. Хуманитарните науки показват как различните дисциплини си въздействат и се допълват една друга. Това е едно постоянно обучение, което непрекъснато се развива и променя.

До неотдавна традиционните дисциплини като английски език, лингвистика, история, съвременни чужди езици, класически науки, музика, философия, теология, археология, политология и социология бяха основните хуманитарни науки, изучавани в старите университети. Но напоследък голяма популярност печелят така наречените „интердисциплинарни” и „кросдисциплинарни” науки като American Studies, Women's Studies, Media Studies, Cultural Studies и European Studies.

Възможно най-неуместният мотив за избора на хуманитарно образование е: „Обичам да чета.”, или „Историята ме пленява.”, или „Интересно ми е какъв е смисъла на живота.” Защото университетът е гладиаторска арена. Не случайно каталогът на който и да е добър университет внушава, че обучението е битка с невежеството, едно интелектуално предизвикателство. Затова преди решението за изучаване на хуманитарни науки, всеки трябва да си отговори на въпроса дали след трите години обучение ще е сред тези, издържали предизвикателството, както и да осъзнае, че е по-добре да прави това, в което е най-добър, а не това което харесва.

Защо се избират хуманитарните науки? Отговорът е лесен – защото всеки би станал по-добър човек след трите години прекарани в работа в хуманитарната област. И въпреки това всеки студент, дипломирал се в областта на хуманитарните науки се сблъсква с невежата забележка „Всеки може да чете книги”. Отговорът обаче е „Дипломираните студенти го правят по-добре”. Защото книгите не са само съвкупност от конкретни познания, те дават възможност на човек да се доближи до най-големите човешки умове. След трите години обучение всеки придобива свободата да обсъжда и беседва, а не само да слуша. Естествено очакванията от такава дългосрочна инвестиция трябва да бъдат много повече от доброто събеседване. Затова – хубаво е да се знаят какви са перспективите за работа, какво може да върши човек с диплома по хуманитарни науки, какво би спечелил.

Преди всеки да направим някакви заключения е важно да се отчете настоящата статистика, а тя е че над 40% от завършващите бакалавърска степен продължават обучението си с магистратура. Тя може да бъде в същата област, като това в някои случаи може да е път към взимане на докторска степени кариера в академичните среди. Но също така магистратурата може да бъде професионално насочена (компютърни умения, журналистика, филмова технология) или в друга коренно различна област.Изненадващ е броят на завършилите бакалавърска степен по литература, класически езици или археология, които записват магистратура по право например. Тази тенденция ще се усилва. Но винаги от особена важност ще е първият избор, и както винаги той е съдбовен – големият кръстопът на живота. Затова не трябва да се прави набързо и без сериозно обмисляне. Всеки трябва да мисли свободно, когато планира живота и бъдещето си през следващите пет, десет или двадесет години.

Приема се, че ако при дипломирането си студентите получат добри, но не високи резултати, те се насочват към преподавателската кариера. Това обаче вече се е променило. Докато преди двадесет години над 50% от завършващите избират този път, сега този процент е спаднал под 5. Тези, които поемат по този път обикновено са изкушени от достъпните, краткосрочни схеми на обучение.

Преподавателската професия е сфера, в която завършилите хуманитарни науки трябва внимателно да се оглеждат. Напоследък тази професия е обезкръвена от ранни пенсионирания, нисък морал и политическа демагогия. Но кризата предоставя и възможности – човек може бързо да се изкачи по професионалната стълбица. Освен това, извън родните реалности на учителски стачки, преподавателите във Великобритания получават над 70,000 лири. Така че, ако някой е решил да се занимава с преподаване, нека мисли амбициозно, но и да бъде откровен със себе си: достатъчно ли е издръжлив за тази работа? Защото преподаването е втората професия, след полицейската, с най-висока степен на преждевременно пенсиониране в резултат на стреса на работното място.

А как се развива животът на останалите 95% от завършилите хуманитарни науки? Някои от тях публикуват статии в реномирани вестници, други редовно се появяват по телевизията или радиото, трети заемат високи постове в издателския свят.

Медиите днес проявяват голям интерес към интелигентни студенти, завършили хуманитарни науки. Това, което искат работодателите в този обширен сектор е по-малко професионален опит. Вместо него се търси оригинално мислене, остроумие и духовитост, дар слово и интелектуална енергия – все качества, които курсовете по хуманитарни науки развиват.

Трудно би могло да се предвиди каква работа може да намери завършилият в добър университет студент по хуманитарните науки. За студентите по право или медицина е по-лесно. Но въпреки това съществуват вълнуващи перспективи и тяхното разнообразие бързо расте и се развива. Дигиталната телевизия, например, вероятно ще предостави повече възможности за работа на завършилите хуманитарни науки отколкото на компютърните специалисти.